ЛЪСТЍВО. Остар. Книж. Нареч. от лъстив. Фани му поднесе уиски. Зелените ѝ котешки очи святкаха лъстиво. Д. Димов, ОД, 160. Наоколо хората продължаваха да стоят изправени и професорът лъстиво си помисли, че докато не тръгне, никой няма да влезе на съвещание. А. Наковски, МПП, 71. Внезапно малката работничка повдигна глава и забеляза втренчения му поглед. Баронът се усмихна лъстиво и щедро. Д. Димов, Т, 214. Ролер: — И свободата тряба да си има глава. Без глава загина Рим и Спарта. Шпигелберг (лъстиво): — Ха, — чакайте! Ролер право казва. Н. Бончев, Ρ (превод), 22. — Земи нашите дарове, але кажи колко сте вие души, за да дадем сякому дар — лъстиво казаха гръците. Е. Мутева, РБЦ (превод), 162-163.