ЛЪСЧЍНКА ж. Диал. Умал. от лъсчина; малка лъсчина. На развиделяване авангардът стигна до овчарските колиби и по разпореждане на Войновски накладоха огън в една ниска лъсчинка. Д. Линков, ЗБ, 124. Спешената турска потеря вече прибягваше през лъсчинките и във форма на голяма подкова напредваше към корията. Д. Линков, ЗБ, 95.

— Друга (диал.) форма: лъшчѝнка.


Източник: Речник на българския език (онлайн)