ЛЪ̀СЪК, мн. -ци, м. Книж. Блясък. Копитата чаткаха по плочите на моста, силяхът тъпо просветваше в нощта, не се чуваше друг глас, нямаше друга светлина вън от този всепоглъщащ тропот и лъсъка на ножове и пищови. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 513. Зимно време, след есенните разливи, поледената равнина добива изглед на някое заспало море, което диша в тъмнините с металически лъсък. П. К. Яворов, ХК, 88. Бар, с дансинг навътре... Като ухилени маски, тъмните лица разхождаха цялата гама на нюанси — от матовия тон на стара слонова кост до острия лъсък на лачени обувки. К. Константинов, ПЗ, 161-162.
— Друга (индив.) форма: лъск.