ЛЪ̀ХАМ, -аш, несв. 1. Непрех. За вятър — леко раздвижвам въздуха, леко, съвсем слабо вея, духам. Лъхаше тих ветрец, пееха ни птички. Ран Босилек, Р, 136. Някакви очи са впити в нея, / огън недобър във тях пламти. / И макар че лъха топловея, / потреперват нейните плещи. Бл. Димитрова, Л, 283. // Прех. Като вея, духам леко, докосвам съвсем слабо нещо или някого. Живей тъй, че, когато подигнеш очите си, да виждаш звездите, а вятърът да лъха в лицето ти. Й. Йовков, Ж 1945, 219. Пролетен вятър лъха лицата ни. Н. Фурнаджиев, МП, 65. А полето цъфти от най-красиви и благоуханни цветя. Какво по-хубаво от това да те лъха лек ветрец и да пълни гърдите ти с най-разнообразни миризми. Кр. Григоров, Р, 92. // Непрех. Обикн. с предл. от, οткъм. За въздушна струя, хлад, горещина и под. — нося се, разнасям се леко във въздуха, леко, съвсем слабо вея, духам. Нощта бе тиха, топла, небето осеяно със звезди. Откъм градината лъхаше лек ветрец. Д. Марчевски, ДВ, 108. От пустините лъха горещ въздух. П. Вежинов, ДМ, 13. Откъм реката лъха влага и студ, а Марин е само по риза и зъзне, но повече от страх, отколкото от студ. М. Марчевски, ТС, 110. Хлад лъхаше откъм гората и близкия поток. А. Христофоров, А, 107. Приятна прохлада лъхаше от разцъфтелите сливи. Й. Вълчев, СКН, 19. Нощта беше топла и звездна. В долината лъхаше югът и постепенно се усилваше. Ламар, ПР, 27. // Прех. Излъчвам и разнасям леко във въздуха нещо (хлад, горещина, влага и под.). Гората — зелена и свежа — лъхаше хлад. Водата шумеше тихо, крайбрежните върби шушнеха приспивно. Ст. Мокрев, ЗИ, 265. Тази мрачна сива крепост / със сиви кръгли кули, / .. / Лъхат хлад .. / тъмните тунели. Кр. Белев, ПЗБ, 9. ● Обр. Гората лъха своя чар / от сенки, мъхове и гъби. Ламар, ПР, 35.
2. Непрех. и прех. Обикн. с предл. на. Издавам, изпущам някакъв (приятен или неприятен) дъх, мирис; дъхам, дъхтя, мириша. Меко лъхат косите ти / на дъжд и на слънце, / на трева окосена / и на извор студен. Ив. Пейчев. Избр. ст, 87. Минев,.., беше свеж като зората и лъхаше на одеколон. Ем. Манов, ДСР, 120. — Макове и кринове .. нацъфтели и лъхат, лъхат задушающ от мощ и трепети аромат. Ив. Кирилов, Ж, 38. Дрехите на Держански бяха изцапани с мазни петна, сам той лъхаше на масло. Й. Йовков, ПГ, 191. Приятно лъха лицето ти. Δ Лъхат теменужките в утринта. // Непрех. Обикн. с предл. οт. За миризма — излъчвам се и се разнасям леко в пространството. Някъде пържеха риба, на улицата лъхаше приятна миризма. Δ От прозореца лъхаше миризма на кебапчета. Δ От градината лъха аромат на люляк.
3. Прен. Непрех. Обикн. с предл. οт. За някакво състояние, чувство, настроение — излъчвам се, разкривам се, изпъквам като характеризирам нещо или някого. От обраслия в пача трева и троскот двор, от дървената веранда и прогнилата до черно стълба, от зеленясалия покрив .. лъха страшна, неизкоренима мизерия. Др. Асенов, ТКНП, 48. В онова време Враца имаше вид на стар, неприветлив град с криви калдъръмени улици, с едноетажни къщи, от които лъхаше тъжна бедност. Мл. Исаев, Н, 119. Охолство е лъхало от всеки кът на тоя богаташки дом. М. Кремен, РЯ, 92. От всяко негово движение лъхат сила и увереност. Ж. Колев и др., ЧБП, 52. Любов лъхаше от всеки негов разказ, с любов той срещаше и доброто, и злото в живота. Н. Лилиев, Съч. III, 56. Понякога от думите му лъхаше интимност, която никак не се нравеше на Пиралков, но той мълчеше и се усмихваше. А. Наковски, МПП, 182. Тя не беше пременена и накитена, но от цялото ѝ същество лъхаше душевна чистота и скромност. А. Каралийчев, MO, 12.
4. Безл. лъха. а) Има, образува се течение някъде, леко, съвсем слабо вее, духа. В стаята отнякъде лъха. Δ Стоя до прозореца, отвън приятно лъха. б) С предл. на. Усеща се, долавя се някакъв (приятен или неприятен) дъх, мирис; дъха, дъхти, мирише. Чуден беше животът след бурята! Миришеше на колендро, лъхаше на прясна зелена шума, измита от дъжда. К. Калчев, ПИЖ, 71. През отворения прозорец лъхаше на цъфнал люляк. Сп. Кралевски, ВО, 106. Всички спят. И макар да са затворили стаите си, отвред лъха на партенки и непроветрени одеяла. К. Калчев, ДНГ, 13. в) Прен. С предл. на. Изпъква, разкрива се, долавя се характерното състояние на нещо. Отвсякъде лъха на простотия и бруталност, на провинциален деспотизъм. Др. Асенов, ТКНП, 79.
ЛЪ̀ХА МИ несв., непрех. 1. Усещам леко, съвсем слабо течение, вее ми, духа ми леко. Не искам да стоя на терасата, там все някак си ми лъха.
2. С предл. на. Усещам, долавям с обонянието си миризма, дъх на нещо; дъха ми, дъхти ми, мирише ми. Те отиват в оборите, отдето ги лъха на тор и на затоплено. Кр. Григоров, Р, 87. От стаята ми лъхаше на спарено. Δ Лъхаше ми на цъфнали липи.
3. Прен. С предл. на. Усещам, чувствам признаците на нещо. Лъха ми на пролет. Δ Не зная какво ще излезе от всичко това, но ми лъха на мошеничество.