ЛЪ̀ХВАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от лъхвам1; полъх, лъх. Едно ново лъхване на вятъра, който дойде отсреща, донесе по-чувствителни разните шумове от въздуха и долините. Ив. Вазов, Съч. VII, 67. Комбайнът е политнал на една страна, .. Тежка миризма на машинно масло се носеше оттам при най-лекото лъхване на вятъра. Ив. Венков, ХКН, 36.