ЛЪЧЕВЍДЕН, -дна, -дно, мн. -дни, прил. Който има вид на лъч, наподобява лъч1 (в 1 и 5 знач.). На едно огромно разстояние тук бяха пръснати големи конусообразни възвишения, .., прилични на грамадни пирамиди. Върховете на по-високите от тях бяха пробити с дупки като дълбоки обли кладенци с лъчевидни устия. Елин Пелин, ЯБЛ, 126. По разположение, каменните реки са повече по наклоните, .. Спрямо планинските линии (долове, ребеди), те имат успоредно, лъчевидно или перпендикулярно направление. П. Делирадев, В, 85-86. Лъчевиден маршрут.

— Друга (рядка) форма: лъчовѝден.


Източник: Речник на българския език (онлайн)