ЛЪЧЕЗА̀РИЕ, мн. -ия, ср. Поет. Сияние, лъчезарност. Радостта ни пламтеше като слънцето, .. Цялото му лъчезарие ни обливаше, всичките му лъчи ни пронизваха, красотата му ни вдъхновяваше. Ст. Станчев, ПЯС, 49. Слънце и тишина — памтивековен провинциален покой, .. Слънце, с нежното лъчезарие на иконите, радостно и щедро, невъзпирано от многоетажни блокове и слепи стени. К. Константинов, П, 39. Лампите озаряваха наоколо, .., при кормилото стоеше Васка с онова лъчезарие, с което са обкръжени героините. Ст. Даскалов, СД. Пред девственицата България / пристъпи златен ангел днес: / „Аз ти донасям блага вест! / Блести, Мария, в лъчезария!“ Хр. Смирненски, Съч. II, 177.