ЛЪЧЕЗА̀РНО. Поет. Нареч. от лъчезарен. Слънцето и тогава пак тъй лъчезарно грееше от синьото небе над хубавата българска земя. Ив. Вазов, ЛВ, 4. — Слушам, господарю! — усмихна се лъчезарно Кремена. Й. Вълчев, СКН, 142. Да не намирам силна всяка баба / и лъчезарно умна всяка патка! Д. Дебелянов, ЗлП, 24.