ЛЪЧЕЗА̀РНОСТ, -тта̀, мн. няма, ж. Поет. Качество на лъчезарен. Грабва го лъчезарността на девойката, която изведнъж се появява на сцената като някакво малко слънце. Ст. Грудев, АБ, 119. — Знам, че твойта лъчезарност / да опиша нямам мощ, / и такава благодарност / да изкажа слаб съм йощ. Ив. Вазов, Съч. I, 81. Харесва ми лъчезарността на усмивката ѝ.