ЛЪЧЕИЗПУ̀СКАМ, -аш, несв., непрех. Спец. Нежел. Изпускам лъчи1 (в 1 и З знач.). Първият [ториевият двуокис] играе роля на акумулатор на топлинна енергия и дава слабо лъчеизпускане. Обратно, вторият [цериевият двуокис] силно лъчеизпуска и сам не би достигнал тази висока температура. Н. Николов, Μ, 101. ● Ο6ρ. Вглеждах се в лицето му [на Петър]... В погледа му — ни помен от страх, .. Очите лъчеизпускаха радост, неподправена, чиста радост. Д. Жотев, ПМИ, 97.