ЛЪЧЕИЗПУ̀СКАНЕ, мн. -ия, ср. Спец. Отгл. същ. от лъчеизпускам; лъчеизпущане, радиация. Този процес [топлообменът] може да протече и без непосредствен допир на две тела, а посредством средата, в която се намират те ( .. ), или чрез лъчеизпускане и лъчепоглъщане. Физ. IX кл, 1965, 183-184. През нощта поради лъчеизпускането повърхностният слой на скалите се охлажда по-бързо отколкото лежащият под него слой. П. Боянов, П, 16. Сребристите петна по листата на ранно пролетни растения .. намаляват загубата на собствена топлина чрез лъчеизпускане. Д. Воденичаров и др., EB, 160. Слънчево лъчеизпускане.


Източник: Речник на българския език (онлайн)