ЛЪЧЕИЗПУСКА̀ТЕЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Спец. Който е свързан с изпускане, отделяне на лъчи (в 1 и З знач.). По закона на Кирхоф лъчеизпускателната способност на телата е право пропорционална на тяхната способност да поглъщат топлинните лъчи. Ст. Пиперков и др., ЕМ, 256. Г-н и г-жа Кюри почват систематични и трудни изследвания върху урановите руди и успяват из така наречената уранова руда „смолна руда“ — .. да изолират един нов елемент със силни лъчеизпускателни свойства, .., и нарекоха, .., тоя нов елемент полоний. ПН, 1934, кн. 1, 1. Лъчеизпускателни възможности на телата.