ЛЪ̀ЧЕНЕ, мн. -та и -ия, ср. Диал. Отгл. същ. от лъ̀ча и от лъ̀ча се; лъчитба. Пролетно лъчене на агнета. Δ Правихме няколко лъченета на телетата. Δ След няколко лъчения жребчетата свикнаха без майките.
ЛЪЧЀНЕ, мн. -ия, ср. 1. Отгл. същ. от лъча̀1 и от лъча̀ се. От потайните небесни дебри никнеха звездите и се гонеха с трепетно лъчене. Земята изпусна тежък пролетен аромат. М. Яворски, ХСП, 396. Дразни ме слабото лъчене на слънцето.
2. Спец. Лъчение. При тези [термоядрени] реакции имаме два противоположно действуващи процеса: излъчването на електромагнитно лъчене, което намалява температурата на звездите, и ядрените реакции. Пр, 1953, кн. 6, 39. Три са основните начини на топлообмен: чрез топлопроводност (кондукция), чрез топлопредаване (конвекция) и чрез лъчене (радиация). К. Славомиров, Т, 268. Йонизиращо лъчене. Коефициент на лъчене. Светлинно лъчене. Топлинно лъчене. Ултравиолетово лъчене.