ЛЪЧЀНИЕ, мн. -ия, ср. Спец. 1. Изпускане, отделяне, излъчване на лъчи (в 1 знач.). Понякога, макар и твърде рядко, се случва на небосвода да засияе нова звезда .., да се появи нов мoщен източник на лъчения. К, 1963, кн. 1, 18. Много преди откриването на електроните и фотоните природата изпращаше тези и други такива малки частици на земята чрез космичното лъчение. Е. Киркова, АМ, 16. Слънчевото лъчение е причина за изпарението на водите от моретата и океаните. Астр. XI кл, 1964, 83. Около планетата не съществува пояс от радиоактивно лъчение. К, 1963, кн. 7, 33.
2. Облъчване. Докато използването на атомното оръжие е съпроводено с грохот и унищожаващо лъчение, то разпръскването на химически вещества, .., става скрито и тихо. Ц. Цанев и др., ЧП, 18. В тази книжка, макар и накратко, ще разкрием основните постижения в радиобиологията, науката, която изучава действието на атомните лъчения върху живата материя. Вл. Андреев, АЕ, 4.