ЛЪЧЕОБРА̀ЗЕН, -зна, -зно, мн. -зни, прил. Който има вид, форма на лъчи (в 1 знач.), излизащи от една точка; лъчест. От усмивката му към слепоочниците полетяха лъчеобразни бръчици и, оставяйки следи, бавно се върнаха обратно. Ем. Манов, ПЯ, 93. На Фонтана се дължат две нововъведения, непознати дотогава в уличната мрежа на Рим: лъчеобразната схема, развита едностранно като „пачи крак“ или във всички посоки като „рондел“. М. Бичев, АНВ, 45-46. Лъчеобразен маршрут.