ЛЪЧЍТБА ж. Диал. 1. Делене на млади животни, обикн. агнета, от майките им; лъ̀чене. Ще дойда като привършим с лъчитбата.
2. Времето (обикн. през пролетта) когато се извършва това делене. Залюбила е Неделя, / Ивана, вакъл чобана; / тя го любила, лъгала, / йот лъчитба до лъчитба. / Дордето дошла лъчитба, / сичките лъчат, ша върят, / и Иван лъчи, ша въри. Нар. пес., СбНУ III, 33.