ЛЪ̀ЧКА ж. Диал. Умал. от лъка; лъкичка, лъчица. И как е цъфнал по лъчките рано / зеленият и ситният джебел, / на равни редове като тел, / и първата беритба е прибрана! Ламар, СГ, 101.


Източник: Речник на българския език (онлайн)