ЛЪЩА̀ВА ж. Диал. Част от водна повърхност, плитчина, която отразява с блясък светлината. Не го очаква [бивола] никой тая заран: ни воловарите, ни пъдарят. Минава по зелената морава на лъката, както сянката на облак тъмен по огледалната повърхност на широка витска лъщава. А. Муратов, НТС, 16. Той прегазва лъщавите зиме, / той пренася другаря ранен, / под косата ѝ неумолима / да не падне без време сразен. А. Муратов, ХД, 79.