ЛЬО̀ЛЬО, -то, мн. -впи, м. Простонар. Пренебр. Казва се за възглупав човек; будала, ахмак. „Айде де —рече си момчето, този льольо тук ще изкара изпита със стриктното си начало.“ Р. Босев, СбХС, 267.
— От гр. λωλός 'побъркан, безумен'.
