ЛЮ междум. Диал. За израз на изненада, съжаление, разочарование и др.; леле. „Лю, господи! — тя викна, — Жеко, срамота!“ К. Христов, ЧБ, 423. Белчо сложи ръце в устата си и зацъка с език: — Ц... ц ... цъ! — Лю, лю, люй!... Хе, хе, хе!... Велико, Дочке!... К. Петканов, МЗК, 160.
ЛЮ нареч. Диал. Само. Море скоро их чумата е било, / та е момите сомело, / та и моме, невести. / Лю е една останала, / золва ми кадун Божана. Нар. пес., Ст. Веркович, НПМБ, 160.
ЛЮ съюз. Диал. 1. Ама, ами. Как са [Султана] родила, бога са молила: / .. / Как са молила, и намерила, / лю намерила на много брате, / на много брате кавгажии. Нар. пес., СбНУ XXXVI, 28. Туриха му стол да сядне; / столо стои, той не сяда, / лю размята църни йочи / ту до мома, ту до коня. Нар. пес., СбНУ IV, 31. Премени се гюзел Тодора, / .. / Та отиде на хорото. / Не се фати де и да е, / ..; / лю се фати над момчина. Нар. пес., Ст. Веркович, НПМБ, 9-10.
2. Че. Отидох вае Латиница; / де найдоха Крали Марко, / лю си стои и се чуди. Нар. пес., СбНУ VI, 56.