ЛЮБЀЗНИК, мн. -ци, м. Остар. и диал. 1. Любим, либе. Либе Мария му ся метна около врата .. Ясен я прегърна, .. — Боиш ли ся? — извика девойката, като стана и отстъпяше от любезника... — Боя ся, .. — извиняваше ся Ясен, поразен от гласа и вида на любезницата си. Б. Димитров, Я I (превод), 135-136. Че са разболели двама любезника, / те кат са лежели и са заръчвали: — Ни кат юмреме, нъйно ни упейте. Нар. пес., СбНУ XXXVIII, 56. Една любеница на два любезника. Послов., Π. Ρ. Славейков, БП I, 166.
2. Съпруг. Вижте .. твердо постояние на блажена невеста, коя .. чекаше за тридесет и четири години да се врне неин любезник. К. Огнянович, ЖА, 10.