ЛЮБЀЗНИЧА, -иш, мин. св. -их, несв., непрех. Неодобр. Държа се прекалено внимателно, вежливо със събеседник, като му говоря любезности. Лиляна седеше мирно, .. Стесняваше се от баща си да любезничи с Младенов. X. Русев, ПЗ, 10. По гоголевски започнали да любезничат с него, когато си казал името. СбАСЕП, 151-152. Пиронев седеше като на тръни и се мъчеше да се усмихва, и да любезничи против волята си. Г. Караславов, ОХ IV, 396. — Хората работят, докато ние любезничим с нашия и разправяме семейни спомени. Б. Райнов, ДВ, 212-213.
— От рус. любезничить.