ЛЮБЕНЍЦА ж. Разг. 1. Едногодишно тревисто растение от семейство тиквови със стелещо се стъбло и голям, сладък и сочен плод с твърда зелена кора; диня. Citrullus vulgaris. А като си помисли човек какво нещо е любеницата? Поникне, пусне лозини, завърже няколко картунки и в два месеца всичко се свършва. К. Петканов, БД, 53. Дойчин избра една голяма нива, .. и я приготви за любеници и пъпеши. К. Петканов, ЗлЗ, 79. Врабчето кацна уморено върху гърба на един бивол, който пасеше трева край един бостан с любеници. А. Каралийчев, ПС III, 56.
2. Плодът на това растение; диня. Ядох любеница. Донесе ми я отзарана момчето на Иван Черния — студена като лед, червена като божур. А. Каралийчев, СР, 19. Младите се надигнаха да стават, но домакинът спря и своите, и гостите. Домакинята донесе голяма тепсия, пълна с червени и жълти резени любеница. Г. Караславов, Избр. съч. VI, 168. — Какви хора, бре! Минахме покрай бостана им с каруцата и никой не рече: „А откинете си по една любеница!“ Ст. Даскалов, ЕС, 247— 248. Мойто либе болно лежи, / .., / и си сака усред зима, / усред зима жълта диня, / жълта диня, любеница. Нар. пес., СбВСтТ, 684. — „Дай ми, боже, / дай ми ситен дъждец, / да ми станат / дини любеници.“ Нар. пес., СбВСтТ, 300. Една любеница на два любезника. Послов., П. Р. Славейков, БП I, 166. Жена и любеница на честта биват. Послов., П. Р. Славейков, БП I, 171.
◊ Знае свиня да яде любеница; знае <ти> свиня що е любеница. Диал. Пренебр. За прост, ограничен човек, който не разбира от нещо по-хубаво, по-добро. Не го слушай какво говори. Знае свиня що е любеница. Колкото (като) свиня от любеница разбирам (разумявам, отбирам, познавам). Разг. Нищо не разбирам. Разбира от техника като свиня от любеница. Нося (хващам) две любеница под една мишница (мишка). Разг. Върша две работи в две различни области, изпълнявам две различни задължения. Хванал се е и с работа, и с учение, сякаш не знае, че две любеници под една мишница нe ce носят.
— Други (диал.) форми: лебенѝца, лобенѝца, лубенѝца.