ЛЮБЕНИЧА̀Р, -ят, -я, зват. -ю, мн. -и, м. Разг. 1. Човек, който отглежда и продава любеници. Той е стар любеничар.
2. Мъж, който обича да яде любеници. Трябва да купя любеници. У нас всички са любеничари.
— Други (диал.) форми: лебенича̀р, либенича̀р.