ЛЮБЕНЍЧЕ1, мн. -та, ср. Разг. Умал. от любеница (във 2 знач.); малка любеница, любеничка, диничка, динче2. При второто и третото копане на бостана слага се влажна пръст на врежето, за да пуска коренчета в земята, които смучат храна от пръстта и помагат на любеничетата да растат. Ил. Волен, МДС, 244. Дечурлигата не искаха да слязат от колата, нито майка им и баба им ги сваляха. Гмурец се пресегна и макар че те пищяха и ритаха във въздуха, ги тупна като любеничета на земята. Ст. Даскалов, СЛ, 254.
ЛЮБЕНЍЧЕ2, мн. -та, ср. Диал. Динче1; любеника, маясълче. Ще уминеш, мило мое, / бабино момиче, / на ти билка тинтявена, / на ти любениче. Ц. Церковски, Съч. II, 268.