ЛЮБЕНЍЧЕВ, -а, -о, мн. -и, прил. Разг. Който е на или от любеница. Любеничев корен. Любеничев разсад. Любеничево семе. Любеничева кора.
◊ Подлагам / подложа (слагам / сложа, турям/туря) любеничева кора <под крака> на някого. Разг.; Хързулвам / хързулна (удрям/ ударя) <една> любеннчава кора някому. Диал.; Подхлъзвам / подхлъзна на любеничева кора някого. Разг. Хитро измамвам някого, обикн. като му попречвам да осъществи нещо. Вече няма да се върне. Подхлъзнах го на любеничава кора за парите, които му дължа.