ЛЮБЍМЕЦ, мн. -мци, м. 1. Лице от мъжки пол, предпочитано пред други. Детската завист към брат му, който беше любимец на семейството, не позволи да се роди братска обич. Д. Кисьов, Щ, 192. Най-сетне баба Груйовица склони да се отдели от своя любимец и да го прати в Анадола, дето Гаврил скоро стана абаджийски калфа. Л. Стоянов, Б, 23. Той [Смирненски] стана любимец на трудовите маси и особено на младежта още приживе. Г. Цанев, СИБЛ, 504. Понякога по своя воля те [еничарите] са сваляли султани, които са били против тях и на тяхно място са поставяли свои любимци. Б. Пенев, НБВ, 30. // Предпочитан от високопоставено лице мъж, който се ползва с благоволение, облаги, обикн. без да ги заслужава; фаворит. Между началниците се изостряха ежби и омраза. На една страна бяха княжеските любимци, които одобряваха политиката му, на другата — тия, които той винаги подозираше, мразеше ги и не им се доверяваше. В. Геновска, СГ, 426. Петър ся предал на безгрижност и леност; а земята му управлявали негови любимци и подлизурки. ВИ, 1867, 122. Министрите, .., трябвало да ся определят от царят; но наскоро станало явно, че тези министри често ся определяли, не защото били способни за службите си, но защото те били любимци на владетелите. ИЗ 1877, 152.
2. Обичано животно от мъжки пол, за което се полагат специални грижи. Върху хубавия червен кон, познат и любимец на всички, сега по-пъргав и грациозен, дружинният командир имаше тоя тържествен и горд вид, който вземаше всякога, когато трябваше да съобщи нещо важно. Й. Йовков, Разк. II, 179. Из улиците виенчанките, любители на едри и дребни кучета, водят със синджирчета своите любимци. БД, 1909, бр. 8, 2. Папагалът ми, като любимец, имаше само той привилегията да говори. П. Р. Славейков, РО (превод), 88. Домашен любимец.