ЛЮБЍТЕЛЧЕ, мн. -та, ср. Разг. Пренебр. Умал. от любител (във 2 знач.), млад любител. Онова голобрадо любителче шофьорче, което се беше повлякло подире ми с реното си като пояс и подало глава от прозорчето, крещеше истерично: — Качи се на тротоара, бе. Тарас, СГ, 31.