ЛЮ̀БИЦА ж. Диал. Кукувица. Любицата кука в ранна пролет. ● Нар.-поет. Докато почне Кримската война, горската любица — кукувица пак му нашепна поемата за теглото на България и за нейната хайдушка жажда за свобода. Ст. Станчев, HP, 112.
