ЛЮБО̀ВЕН, -вна, -вно, мн. -вни, прил. 1. Който се отнася до любов, който е свързан с любов (в 1-5 знач.). Леля ѝ [на Марийка], .., беше много привързана към племенницата си, знаеше любовните ѝ тайни и правеше всичко за нея. И. Петров, НЛ, 36. Тия хора се събираха в двореца, в дипломатическите салони, занимаваха се с политически сплетни и любовни интриги. В. Геновска, СГ, 197. Тя не можеше напълно да си обясни сегашните му любовни излияния, които я зашеметяваха и отнемаха разсъдъка ѝ. Κ. Калчев, СТ, 213. Тя обичаше през време на междучасие да говори за романи от седмичните булевардни списания, за истински любовни случки и да въздиша по всеки филм, в който героинята е безнадеждно влюбена. Ал. Бабек, МЕ, 200. Колкото се отнася до любовното чувство, то, .., всичките ония мисли, които първен се харчеха за житейски грижи, в сегашно време се харчат за това нежно чувство. ССГ (превод), 174. — „Нит ми е болес от бога, майко, / нито е севда ергенска, /../ a най е болес любовна.“ Нар. пес., СбВСтТ, 607. Любовно обяснение. Любовен филм. Любовна среща. ● Обр. Горите наоколо бяха изпълнени с любовно предчувствие. Й. Радичков, НД, 261. // Който е породен от любов (в 1-5, 9, 10 знач.). Дяволска сила кипеше в жилите му и не му даваше ни да спи, ни да се свърти на едно място. Тази неспокойна сила беше любовна жажда и тя гореше сърцето му. И. Петров, НЛ, 62. Както облакът се разнася от вятъра, така и тъгата ѝ ce разнесе от буйния пристъп на любовното ѝ чувство. К. Петканов, БД, 17. Няколко лодки, .., спряха с любопитство пред тая необикновена сцена от любовен възторг. Ив. Вазов, Съч. XII, 88. Обърне се на една страна, .., и шепне тайнствено над ухото ти: „Там е злото.“ Моментално ще се наведе над друго ухо и в сладостно любовно упоение, с полузакрити от блаженство очи, въздиша: „Там е спасението.“ Ал. Константинов, Съч., 149.
2. Който е изпълнен с любов, който изразява любов (в 1-5, 9, 10 знач.). Погледът му често менеше изражението си — беше ласкав и любовен, кротък и умолителен и току изведнъж синевината му помътняваше. Г. Крумов, Т, 136. Много чувства напираха във възмъжалото му сърце, жадна беше младостта му за любовна ласка. И. Петров, НЛ, 33. Тя надвеси своето бледо лице над неговото, хвана отпусната му ръка и я стисна с всичка сила на любовни желания. Елин Пелин, Съч. III, 41. Със своята любовна привързаност към обичая на дедите [еснафът] влияеше, без да търси това, и на останалите съсловия. К. Константинов, ППГ, 30. — Знаеш ли ти, .., какво нещо е любовната ревност? В. Друмев, И, 16. ● Обр. Видях два прегърнати бука в гората, / .. / от корен до върха обвили се двата — / столетия пият любовний нектар. Ив. Вазов, Съч. II, 180.
3. При или през който се върши любов (в 5 знач.), любене. Св. Спиридон чу бодрия шум на чешмата, любовното боричкане на врабчетата. Елин Пелин, Съч. IV, 23. Опитваше се да скърпи разкъсаните от Александър илюзии, после изостави и тези опити и се увлече по евтината сладост на безпретенциозната любовна игра. Л. Дилов, ПБД, 34-35. Тия марали са запрени тук, защото сега е любовният сезон на елените. Това са стари марали, те не бива да дават повече поколение. Й. Радичков, НД, 245. Не е ли допустимо момъкът и девойката по взаимно съгласие да спрат колата и да навлязат в гората... Защо старшина Сидоров вижда в един любовен акт насилие? Сл. Македонски, ЕЗМС, 198. Той се е увлякъл в любовни връзки, едно по друго, с две други жени. К. Величков, ПССъч. I, 316.
4. В който се говори, пее за любов (във 2, З знач.). Тази любов [към Мина] стопля охладнялото и измъчено сърце на Яворов, събужда най-хубавите му творчески сили и на бял свят се явяват цикъл любовни стихотворения. ЛФ, 1958, бр. 2, 2. Николай тревожно се взираше в красиво написаните любовни редове на парижанката. А. Каралийчев, С, 230-231. Младите хора слизат по шосето и с пълен глас пеят любовни руски романси. Й. Йовков, ПК, 51. Янка на балкон стоеше, / бела тантела плетеше, / любовна песен пееше. Нар. пес., СбВСтТ, 780. Димитър на стол седеше, / любовно писмо пишеше. Нар. пес., СбВСт, 726. Любовна драма. Любовна лирика.
5. Нар.-поет. Който възбужда любов (в З знач.). — А имаш ли биле за любов .. — Ела горе — любовно биле нямам, ала имам старо вино. А. Дончев, СВС, 126. Че таз е вода церовна, / церовна вода — любовна: / който се в нея окъпе, / по него либе лудее. Ц. Церковски, Съч. II, 228.
6. Диал. Който е влюбен. Виж ме: млада съм, напета, / любя те и ти люби ме! / .. / аз любовна съм змеица, / ти кажи — и ще побегнем. Ив. Вазов, Съч. IV, 129-130. Как русалките свенливи / при реките се надпяват, / и любовни самодиви / на деца си нянка дават. Ив. Вазов, Съч. IV, 107. — „Майно ле, стара майчице, / нет ми са къщи високи, / не ми са двори широки, / нето съм тежък търговец, / .. / най съм си, майко, любовен, / затова идват при мене.“ Нар. пес., СбВСтТ, 947.
7. Остар. Любезен, драг, мил (Н. Геров, РБЯ). Само коги е челяк в къщи с жена си мирен, спокоен, сговорен и любовен, не го е грижа за целия свят. ДП (побълг.), З—4. Когато се връщахме у дома и ни съзреше, той идеше след нас и със скромен и любовен глас ни казваше: „Прощавайте.“ К. Величков, НС, 19— 20. Тревненчанки, сладкокръвни, любовни, и у вкъщи уредни са, спестовни. Π. Р. Славейков, Сл, 76.
◊ Любовна двойка. Влюбени един в друг младеж и девойка, мъж и жена. — В другия вагон има някаква интересна любовна двойка. Хр. Смирненски, Съч. III, 72. Любовна стрела. Диал. Булчино цвете, булчински венец. Любовно око. Диал. Стайно цвете с розови цветове.