ЛЮБО̀ВНИЦА ж. 1. Жена, която има предбрачни или извънбрачни обикн. полови връзки с някого. Правех се, че не разбирам подмятанията му, .., че му харесвам, че иска да стана негова любовница. Д. Спространов, С, 153. Въпреки упоритата съпротива на бедната девойка, Казански беше успял да я направи своя любовница. Д. Ангелов, ЖС, 37. — Годеница не, ами любовница го кажи или по-просто държанка — поясни пак войникът със закривената шапка. Т. Влайков, Мис., 1895, кн. 5, 374. Залибил Томо три любовници, / па е забегнал Томо, забегнал. / Първия му абар през абар праща, / че му се родило мъжко детенце. Нар. пес., СбВСтТ, 665.
2. Остар. и диал. Либе, любима. В един гроб заровиха Магда и Ягодин — любовник и любовница, и двамата млади и зелени. Елин Пелин, Съч. I, 72. Да ти кажа правото, там [в Копривщица] имах аз любовница, пред която бързах да са покажа с юнашките си дрехи и да напълня очите на баща ѝ, който ма наричаше развейпрах. З. Стоянов, ЗБВ III, 40. Момата не е само негова любовница, а и бъдеща съпруга. Π. Π. Славейков, Събр. съч. VI (2), 58. Абер ми дойде, майко, през девет села, / че ми се жени любовницата, / любовницата, годеницата. Нар. пес., СбВСтТ, 692. ● Обр. Възторгът ти .. от величието на Витоша, моята стара любовница, както ти я наричаш, ми е обясним, както и очарованието ти от нашата столица. Ив. Вазов, ПЕМ, 87.
◊ Слънчова любовница. Диал. Слънчоглед; слънчовка, слънчова майка. Слънчогледът (слънчовка, слънчова майка, слънчова любовница) е растение, което произхожда от Америка. Южните щати на САЩ и Мексико се смятат за родина на това растение. П. Маждраков, МРБ, 16.