ЛЮБО̀ВНО нареч. 1. С чувство на привързаност1, сърдечност, с обич, с любов; обичливо. Измъкна от чантичката си една купчина с равно нарязани листчета, подравни я и любовно я прерови с жълти пръсти. В. Панайотов, НЧ, 6-7. Любовно обградени от тълпата, .., двамата старци [Иларион и Авксентий] се качват в една лодка и късно през нощта стигат до българската църква във Фенер. Т. Жечев, БВ, 216. Брат ми, .., седеше на тревата под сянката, .. Баба го гледаше отстрани любовно и му подаваше порязаниците, които мама беше нарязала. К. Калчев, ПИЖ, 155.
2. С чувство на сърдечна привързаност, с влечение към лице от другия пол. От време на време Филип се обръщаше към нея, за да я види по-добре. Тогава и тя се обръщаше към него, като му се усмихваше любовно. К. Калчев, СТ, 199. Па престана да я целува, a ѝ стискаше само ръцете и я гледаше любовно, възхитена. Ив. Вазов, Съч. XXVI, 48. Върху покрива на кулата на болярин Десимир гнездеха два бели гълъба . . Вечер, при залез, те стояха един до друг на края на покрива и като си гукаха любовно, взаимно се пощеха. Ст. Загорчинов, Избр. пр III, 415. // Индив. С много обич, твърде много, твърде силно. Обичам те, обичам, / ο родино, света, / обичам те любовно, / над всичко във света! Ив. Вазов, Съч. II, 7.
2. Остар. и диал. Любезно, мило. Щом Бриин се появеше, тя го улавяше под ръка и много любовно го отвеждаше на задната палуба. Г. Белев, КВА, 328. Тя се пренасяше в това хубаво време, .., когато тъй любовно ѝ се усмихваше той. К. Величков, Н, 1884, кн. 5-6, 396. Много пътйе, додето си приказвах с нея любовно, изведнъж ѝ става лошаво. Д. Войников, РК, 63.
3. Остар. и диал. В любов, в съгласие; сговорно. Добрият къщник е и харен домакин: той живее любовно с жена си и с децата си. Лет., 1871, 232. Един мъж и една жена си жувеели млого любовно — тъй си жувеели, штото нивга не са случвало да си повърнат думи иден на други. Нар. прик., СбНУ XXIX, 179. Ще ли Пенка да живее / любовно със Стояна. Л. Каравелов, Съч. I, 138.
— Друга (диал.) форма: либо̀вно.