ЛЮБОВЧЍЦА ж. Разг. Умал.-гальов. от любов. — Иди и му се признай — предложи веднъж Коко, — иначе ще повториш годината. Така де, той е човек и ще разбере. Една любовчица нищо не е, а още една цяла година кой ще те издържа? Д. Цончев, ЛМ, 109.
— Друга (диал.) форма: либовчѝца.