ЛЮБОВЧЍЯ, -ѝята, мн.-ѝи, м. Разг. Момче или мъж, склонен към чести нетрайни любовни връзки, игри, авантюри и под. Всички знаят, знае и той, че Камен е зъл и скъперник, любовчия и грубиянин. Й. Гешев, ВТ, 114. Ами я разправи: любиш ли се и коя ти е изгората? Любовчия ми изглеждаш. Какви хубави гимназистки има сега! Ем. Станев, ИК III и IV, 368. И той се казваше Стефан, но беше съвсем друг Стефан — весел, лекомислен, любовчия. П. Вежинов, ДБ, 266.
— Друга (диал.) форма: либовчѝя.