ЛЮБОЗНА̀ТЕЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. 1. Който се стреми да добива знания. В реда на нещата беше младите и любознателни хора да посещават видните, известни професори. А. Гуляшки, Л, 505. Тих, любознателен и работоспособен, Цани Гинчев се отдава изцяло на учителска и книжовна дейност. Г. Константинов, ПР, 93. Сама любознателна — като целия наш народ, интелигентната българка заработи за читалищното дело. Р, 1927, бр. 244, 1.
2. Който е, принадлежи на човек, стремящ се да добива знания. Платон е почти старец, спокоен и мъдър, уморен от битките на живота, а Аристотел — почти младеж с любознателен ум, който копнее за живот. Б. Илиева, КХСН, 12. По време на престоя му в светогорските манастири бяха му попадали книги, които обгориха неговия любознателен дух с нова предприемчивост. Ст. Дичев, ЗС I, 142. След посещението на пирамидите, .., парите, що бях получил от руския консул, почти се привършиха и аз трябваше да огранича до крайност своите любознателни влечения. СбЗР, 25.