ЛЮБОМЪ̀ДРИЕ, мн. няма, ср. Остар. Книж. 1. Философия, знание; любомудрие. И тъй (както думаше някой си римлянин мъдрец), сполучи да снеме истинското любомъдрие от небето на земята. У, 1871, бр. 1, 200.
2. Целомъдрие, достойнство. И като бяхме изгубили любомъдрието от пиението, навлезнаха в селата жени свирачки, певачки и играчки атиненки. Ч, 1871, бр. 7, 211.