ЛЮБОСЛО̀ВИЕ, мн. няма, ср. Остар. Книж. Филология. Поемата си „Алфред“, първият тоя свой бисер, издал [Витеслав Халек] из богатството на дарбите си в течението на времето, в което учел любословието. Ч, 1875, бр. 3,121. „Приносящият настоящето патриаршеско наше послание .., като предприема да изучи древната и новата филология (любословие) мисли, че може да намери помощ и сведения за тая цел в книгохранителниците на гръцките наши монастири.“ Ч, 1871, бр. 9, 280. Неапол е главният град и столнина кралевска. .. Има 350 000 жители, университет, Академия за филологията (любословието). Г. Икономов, КЗ, 26.
◊ Сравнително любословие. Индив. Сравнително езикознание. Със сичкото че досегашните европейски учени, изследователи на сравнителното любословие и на язикоизпитанието, никак нашето имя българин и български язик не са приемнали да съпричислят. Г. С. Раковски, БС, 45.