ЛЮБОСТРА̀СТЕН, -тна, -тно, мн. -тни, прил. Остар. Книж. Сластен, сладострастен, сластолюбив, похотлив. Не усети [Марийола] кога се приближи и той до нея, тоя път с нисък поклон и с широко цъфнала усмивка на уста, малко стеснителна, малко любострастна. Ст. Чилингиров, ПЖ, 101. Но ти даваш причина само обичта ти към новопросвещената Теодора, без да има царицата някой грях пред тебе. Не е добро по едно любострастно желание да меняваш съпруги. Ив. Вазов, Съч. XX, 176-177.