ЛЮБОСТРА̀СТИЕ, мн. няма, ср. Остар. Книж. Сладострастие, похотливост, сластолюбие. Още първото впечатление от „българския мецанат“ е неблагоприятно. Вече физиономията му не се нрави. В чертите на лицето му Григорович съглежда любострастие и егоизъм. Ив. Шишманов, Избр. съч. I, 224. Женитбата [адамитите] считаха за грях, а любострастието вън от нея считаха за дълг. Ив. Вазов, Съч. XIII, 131.