ЛЮБОУГОДЛЍВОСТ, -тта̀, мн. -и, ж. Остар. Книж. 1. Само ед. Угодничество, раболепие, сервилност, любоугодност, любоугодничество. Подир малко г-жа Хрисодактилица, облечена в скъпа и пищна къщна дреха, и под престорна уж небрежност и простота, криящец любоугодливост и желание да ся гизди, влезе. П. Р. Славейков, ЦП III (превод), 92. Сичко в този дом имаше вид на любоугодливост и свидетелствуваше богат живот. Н. Михайловски, ПА (превод), 139.
2. Раболепна, сервилна постъпка. — А що, Алеко паша не прави глупости? Не води страната към пропаст с тези любоугодливости към едни и други? Π. Ρ. Славейков, ПХС, 57.