ЛЮБОУГО̀ДНОСТ, -тта̀, мн. няма, ж. Остар. Книж. Угодничество, раболепие, сервилност, любоугодливост, любоугодничество. Считам за нужно в предговора си да разправя на читателите още и това: да не би да възимат туй издание като самохвалство от страна на директорите и попечителите на Габровското училище и моят труд като раболепство и любоугодност пред тях. П. Р. Славейков, ГУ, III. Омразата и неблагодарността на българите са е ясно изявявала в смели съзаклятия, протести и оплаквания, поднесени високо до съдилищата на европ. кабинети, които, заслепени от ниската любоугодност и интерес, останаха доскоро несъстрадателни към злощастните българе. НБ, 1876, бр. 50, 194.