ЛЮБОЧЀСТИЕ1, мн. няма, ср. Остар. Книж. Безкористност, честност. Българският цар, без да се покаже нечувствителен на думите му и пълен с любочестие, предложи условия такива, каквито му идеха на сметката и които Роман, от немай-къде, трябаше да одобри. Д. Войников, PC, 92. Нома проваждаха не толко за величието на чина му, но повече защото беше приятел Хрисафиев и защото ся надеяха, че с обикновеното си любочестие можаше по-лесно да умири и да укроти Атила. Г. Кръстевич, ИБ, 347.
ЛЮБОЧЀСТИЕ2, мн. няма, ср. Остар. Книж. Честолюбие. Учениците, от младост и любочестие разпалени, гледат да писват по-високичко; но като имат добро основание, скоро са изгубват ония младостни димове и ся връщат към естественото. С. Доброплодни, Ц, X. Но един ден млади някои техни [на хуните] момци гонили един рогач; а той като бягал, .., скочил в тия води, .. Ловците унски тогаз или от любочестие, или от любопрение, .., хвърлили ся и mue подиря му. Г. Кръстевич, ИБ, 108. — Старите елени [елини], за да отмъстят на Париса, който бе грабнал прекрасната Елена, .., повдигнаха десетгодишната война, която са свърши с развалянието на троянското царство. И отмъщението стана. Трябва прочее, ако сме и ний хора с любочестие, да отмъстим на онзи вагабонтин. Д. Войников, КЦ, 59.
— Софроний Врачански, Неделник, 1806.