ЛЮБОЧИТА̀ТЕЛ, -ят, -я, зват. -ю, м. Остар. Книж. Страстен читател, ученолюбец. В Габрово, още в 1845 година, спомоществуванията не били събрани, както се вижда от последното по тоя въпрос писмо на Цвятка Недьова до Фотинова, което е инак забавно, че илюструва хитростта на тогавашните габровски любочитатели. Ив. Шишманов, Съч. XI, 678. Ние препоръчваме тия книжки на любочитателите и който желае да ги има, нека са отнесе до издателите им в Свищов. У, 1871, бр. 1, 172. Нашето „Училище“ да бъде училище в ръката на секиго и училище не само за деца, но и за всяк любочтател. У, 1870, бр. 2, 3. Рядко са тия любочитатели у нас, които имат у дома си що-годе библиотека, които не изтървават нито една новоиздадена книга, без да си я купят. МС, 1883, кн. 4, 6.