ЛЮБУ̀ВАНЕ1, мн. няма, ср. Отгл. същ. от любувам се1; възхищаване, наслаждаване. Откъм станцията София е дрипава и обърната гърбом,.. Оттука само тя е за гледане и за любуване. Ив. Вазов, Съч. IX, 164. У Ботев тези [словесните] образи са толкова силни и чувството — безпощадно завладяващо, но магнетизмът на образа и чувството не бива да ни задържа на стъпалото на любуването и на тълкуването на най-лесно доловимото. ЛФ, 1977, бр. 1, 2.
ЛЮБУ̀ВАНЕ2, мн.-ия, ср. Диал. Отгл. същ. от любувам се2; любене.