ЛЮ̀БЯ1, -иш, мин. св. -их, прех., несв. 1. Чувствам, изпитвам сърдечно влечение към лице от другия пол; обичам. Сега виждам [княгинята] ясно, наказана съм многократно и заслужено: за да обичам мъжа, когото любя, всички земни унижения ще ме придружават. Ст. Загорчинов, ЛСС, 108. По махалата отвън разправяли, че Змеят ме любел. П. Тодоров, Събр. пр II, 302. Момък девойка люби от сърце, / тайно от къщи избягаха двама, / без да ги знае ни татко, ни мама. Π. Π. Славейков, Събр. съч. V, 51. Казах ти още, че тя любя, / почитам, обожавам както роб. Й. Груев, Г, 29. Тя [девойка], ко ме е със сърце любила, / жали ке ме за два, за три деня. / Ако ме е без сърце любила, / жали ке ме за ден до пладнина. Нар. пес., СбНУ XXXIX, 267. // Разг. Занимавам се с любов, с ухажване, сърдечни връзки; любя се. Той [учителят] много е желал, .., много е любил, много е учил. Елин Пелин, Съч. I, 142. Запомни — мъж, който не люби, не обича жените, не е годен за никаква работа. Д. Спространов, С, 14. В туй поле широко, / в туй дълбоко доле, / любих и разлюбих / моми пъстрополи. Ц. Церковски, Съч. I, 216. Сега ти е тъкмо время да любиш от сърце и да привличаш младите момски сърца. Д. Войников, РК, 27.
2. Чувствам, изпитвам дълбока привързаност, преклонение пред някого или пред нещо; обичам, харесвам. Как много те любим, Българийо мила! Ив. Вазов, Съч. I, 194. Който люби отечественото образование, той без съмнение с искрена благодарност ще спомене тука имената на незабвените наши родолюбци. ЦВ, 1957, бр. 333, 155. Но с всем тем [хуните], любили много златото и обичали да имат много жени и наложници. БК, 1859, март, кн. 1, ч. I, 147. Това е родната земя, която / ти любеше с такава чиста страст. Ив. Бурин, ПТ, 66. Стягай се, учи ce / u трудът люби. П. Р. Славейков, Избр. пр I, 299. От далечината достига усилващият се рев на моторна кола. И на вълни се разнесе мощна песен от много гласове: Кой люби народа поробен / и пази завета велик, / завета на Левски бунтовен, / при нас нека дойде войник. Ем. Коралов, ДП, 168.
3. Разг. Имам полово сношение, върша плътска любов с лице от другия пол; любя се. — Помниш ли, Сава, какви огнени маджарки любехме някога с тебе! М. Грубешлиева, ЛФ, 1957, бр. 30, 2. Той вечер люби съседката.
4. Остар. и диал. Със следв. глагол и съюз да. Нрави ми се да върша нещо. Отец Доросий любел да си похапва, а в болярската къща готвели за чудо и приказ. Ем. Станев, А, 152. Уните, колко и да са били диви, .., и любели доволно да ся поопийват, били обаче добри, прости и нелукави. Г. Кръстевич, ИБ, 33. любя се страд. и взаим. Цвете се каса Нине бе, дорде е росно, / мома се люби, Нине бе, дорде е млада. Нар. пес., СбНУ XLVIII, 99. — Те се любиха пет години. Колкото той добър, толкова майка му зла. Завидя им на обичта и ги раздели. В. Бончева, АП, 108. „За сърцата, що се любят, и смъртта не е раздяла!“ Π. Π. Славейков, Събр. съч. I, 123. Като гълъб с гълъбица, / любим се двоица! Нар. пес., СбНУ XLVI, 261.
ЛЮ̀БЯ СЕ непрех. 1. Върша плътска любов с лице от другия пол; любя (в З знач.). Допреди три-четири години все още нощем се любеше с Христо в леглото, но щом той се прехвърли в кухнята, отношенията им охладняха. А. Михайлов, ДП, 12. Тя му заяви с дръзка безцеремонност, че когато обича — може да се люби навсякъде и пред всекиго, без да я е еня за каквото и да било. Др. Асенов, ТКНП, 219. После спряха пред лъвовете. Един се разхождаше нервно — сам в клетка; съседите му започнаха да се любят. Фрида се обърна. Д. Цончев, ЛМ, 134.
2. Занимавам се с любов, с ухажване, сърдечни връзки. Любила се тя там, щуряла, минал сезонът, разделила се с любовника си. Г. Караславов, Избр. съч. II, 88. За Дачо се знае, че се е любил с някаква мома от еленските колиби. Н. Ферманджиев, РХ, 14. Нека гледат сички други / мойта мила как се люби. Нар. пес., СбНУ XLVI, 261.
◊ Чегато го змееве любят. Диал. Слабее, вехне, крее от някаква болест.
ЛЮ̀БЯ2, -иш, мин. св. -их, св., прех. Диал. Целувам. Стева слезе от коня крилата, / па му сака руку да му люби. Нар. пес., СбНУ XLIII, 273. Тогая [деверът] си на Марко говори: / „Яла, люби моя десна рука, / да ти давам младата невеста!“ Нар. пес., СбНУ XLIV, 25. Че си е [девойка] найде майка ѝ / всредичко гора зелена / със едно вакло овчарче, / морни ѝ коси чешеше, / .. / чьорни ѝ очи любеше. Нар. пес.; СбНУ XXXIX, 176. Аз си имам бело лице, / море любе, да го любиш, / аз си имам тънка снага, / море любе, да я кършиш. Нар. пес., СбВСтТ, 480. Я жда ти люба лицено. Нар. пес., СбНУ XXXIX, 114.