ЛЮД м. Индив. Човек. През хиляди стигнахте вий беди / дотук, де тъне слънцето в нощ черна; / на малкото, що би остават, дни / завидна, ще ли отречете слава / да видите онези йощ земи / зад слънцето, де люд не обитава? К. Величков, Ад (превод), 217.
