ЛЮ̀ДИЕ мн. и събир. Диал. Люде. Пък царот чул [петлето] и много се налютил, та повелял на людието си да го фатеет и да го фърлеет во хазната со флорините, да не ке зобнит некой флорин, та да се удаит. Нар. прик., СбКШ, 147.
