ЛЮДОЀД м. 1. Човек, който употребява за храна човешко месо най-често с обредна цел; човекоядец, канибал. Людоедът набучи капитана на грамаден ръжен, раздуха един жарник и дълго въртя ръжена над жарта, докато нещастникът се опече. Тогава чернокожият гигант изяде жертвата си, огриза лакомо костите ѝ и ги изхвърли на двора. Св. Минков, ПЩ, 135. Жителете са особно австралийско племя папуа,.. Между тях и досега ся намират людоеди. Д. Манчев, ЗПУ, 80. Така някой си посвирепял дивак Мустафа-Зеки ефенди Чифиджик, .., прави такива варварски злодейства .., каквито не правят даже и самите людоеди. Хр. Ботев, Съч. I, 332. Като гледаше тия яростни, изкривени от гняв лица, нему му се стори, че е паднал в ръцете на людоеди в някой тихоокеански остров. Ив. Вазов, Съч. XII, 20.
2. Прен. Изключително жесток, кръвожаден човек, който хладнокръвно унищожава масово хора; кръволок. — Че като ме емнаха тогава, бре, анонимни писма, бре клюки! .. За да не ме изкарат и людоед, писах му пак тройки на края на годината и Пондьо завърши училището, за голяма радост на майка си. Чудомир, Избр. пр, 50-51. Ние, вързаните, бяхме безпощадната жертва в лапите на някакви людоеди, които не се насищаха само от нашите физически страдания и край, не им беше достатъчна само нашата кръв, но търсеха и чудовищната наслада, предизвикана от нашите нравствени и душевни мъки и болки. Г. Бакалов, Избр. пр, 497.
3. За хищни животни — който, веднъж вкусил човешко месо, продължава да яде хора, за да се съхранява. Акула людоед. Лъв людоед. Тигър людоед.
◊ Кафяв людоед. Индив. Фашист. Наистина Белгия също беше окупирана страна, но все пак там не е било като в царството на кафявите людоеди — в Белгия имаше силно съпротивително движение. Г. Караславов, Избр. съч. III, 261.
— Рус. людоед. — Друга (остар.) форма: людοя̀д.