ЛЮДОЀДСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Книж. Който е присъщ на людоед; канибалски, дивашки. От кои ли части на окупирана Европа не са оставили тук костите си скромни, мълчаливи и смели борци против людоедския фашизъм! Г. Караславов, Избр. съч. III, 186. Ето те, безкрило мое време — / изнасилен сто пъти живот: / в късна нощ пожари се възземат, като в людоедско тържество. Н. Хрелков, ДД, 292. Разказват се людоедски истории.
— Друга (остар.) форма: людоя̀дски.