ЛЮДОЀДСТВО, мн. няма, ср. 1. Обичаят, практиката да се употребява човешко месо за храна при някоя изостанали първобитни племена; канибалство, канибализъм. Людоедството все още се е срещало между някои първобитни племена. Те са изяждали своите врагове, след като са ги убивали през време на война. М. Марчевски, ОТ, 59. „Гнуснавото людоедство, .., може да се обясни с недостатока на животната храна, която, както е известно, е нужна на човека.“ Знан., 1875, бр. 14, 215.
2. Прен. Жестокост като проява на обществения живот; канибалщина, диващина. Лидице е най-яркият, най-показателният, най-разбираемият символ на фашисткото людоедство. Г. Караславов, Избр. съч. III, 166-167.
— Друга (остар.) форма: людоя̀дство.